Споделям отдавнашен спомен :  моя ЛЮБОВ избухваше в плач щом осъзнае , че не мисля за НЕЯ в определен момент или поне не по начина , по който и се ИСКА и веднъж на ТЪМНО ми преРАЗКАЗА нещо в стил Алберто Моравия , много ИСТИНСКО и вярно , което ме СМУТИ ... преПРЕдавам го неТОЧНО и неПЪЛНО , но мисля , че ще се усети за какво става дума :  младеж и девойка , той - със саката ръка , тя - с огромен , загрозяващ я белег на лицето , се запознават на една забава ... разговарят ДЪЛГО и откриват , че имат много ОБЩО , чувстват се все по-привлечени един към друг , решават да поТАНЦУВАТ и за своя изненада двамата се ОКАЗВАТ възхитителни танцьори , синхронът на ТЕЛАТА им е толкова пълен , че , възбудени от ТАНЦА и от поРОДИЛОТО се привличане , те решават да се ЛЮБЯТ , но тъй като нито за миг не забравят НЕДЪЗИТЕ си , решават да го направят на ТЪМНО ... събличат се и се озовават в леглото ... отНАЧАЛО усещанията им са изострени до краен предел от страх какво ще се получи , но постепенно СТРАСТТА ги завладява и те се увличат във взаимни ласки ... ЛЮБЕНЕТО е толкова хубаво , че за момент и двамата ЗАБРАВЯТ кои са и КАКВИ са - толкова ЩАСТЛИВИ са от тази ЛЮБОВНА взаимност , че отНАЧАЛО не осъзнават колко пъти момичето докосва САКАТАТА му ръка , а той със здравата все по-често иска да се УВЕРИ , че белегът си е все още ТАМ , на лицето , но когато за пореден път я докосва , усеща СЪЛЗИТЕ и ... толкова им е ХУБАВО , че не МОГАТ или не ИСКАТ да повярват в щастието си - струва им се , че ТОВА не се случва с ТЯХ , и доКАТО се опитват да се уверят дали НАИСТИНА са те , се връщат в ДРУГАТА реалност и го ГУБЯТ .  моето момиче разказваше и плачеше , защото и на ТЪМНО не забравях , че е ТЯ , колкото и да ни беше ХУБАВО , аз нито за миг не ПУСНАХ мнимите и белези , нито и позволих да ЗАБРАВИ този ми душевен НЕДЪГ и я загубих ...